Прочетох тази интересна статия от дневника на Григор Гачев. Статията ме замисли много за интелектуалното ниво на настоящата младеж. Защо ли ми се струва, че тя започва да прилича все повече на главен консуматор на повърхностната и добре смляна гранула на съвременното общество?
Ето и статията. Приятно четене! (доколкото може да е приятно):
И още една история от вечерните ремонти на чии ли не компютри.
Клиентите ми се бяха опитали сами да си чистят вирус, и като резултат дискът им беше сериозно поомазан. Успях да спася системата и данните, но исках да проверя диска за грешки, а след това и за вируси. А дискът беше голям и доста пълен, така че въпреки бързата машина се очертаваше поне час чакане.
- Чичко, ще може ли да се оправи компютърът?
- Поли, не пречи на чичкото! - обажда се от другия край на масата майката. - Искате ли да вечеряме, докато минат тези проверки?
- Ще може, Поли. Да, благодаря ви.
- Ще сложа направо тук, в хола. Не зная дали харесвате здравословна храна, но ние много я уважаваме. Особено заради детето. Много е важно организмът му да получава пълноценна, балансирана и здравословна храна. Пък и ние покрай него, и за нас е от полза, поддържа ни… Поли напоследък се оплаква, че децата в училище й се смеели, че била понапълняла, затова й регулираме храната. Само пълнозърнест хляб, от нелющени зърна, много е богат на витамини. Зеленчуците ги купуваме само от проверен производител, който не ги тори с изкуствени торове. Много плодове и натурални плодови сокове, изобщо грижим се. Малко по-скъпичко е, но за щастие можем да си го позволим.
- Чудесно е така. Виждам, че не сте вегетарианци?
- Не, не сме. Всъщност ние с мъжа ми рядко ядем месо, но за детето белтъчините са важни. Сиренето го купуваме от село, домашно, за да е истинско. Два пъти седмично задължително готвим риба. Като идем на ресторант или на почивка, ядем каквото има, но в къщи гледаме диетата да е качествена. Харесва ли ви мусаката?
- Разкошна е. - Наистина е отлична. И не мога да отрека, не са орторексици. Храната им е реално пълноценна и полезна, дори специалист трудно би съставил по-добра диета. Приятна изненада на фона на днешната действителност, пълна с изкукали на тема “правилно” хранене маниаци.
- Чичко, а филмите за Изаура ще се запазят ли? Още не съм ги догледала. И Покемоните.
- Мисля, че да, Поли. - Вглеждам се внимателно в нея. Най-обикновено осем-деветгодишно дете. Добре възпитано, наглед интелигиентно. Какво точно не наред чувствам?…
- А онзи сериал за Мерседес и Фелипе, забравих как се казва? Че татко едвам го намери.
- Надявам се да се запази… Поли, обичаш ли приказки? - Лапвам последната хапка десерт и оставям лъжичката.
- Амии… Да. Гледах за Нова година приказката за Пепеляшка, много беше хубава. А преди това бях гледала една приказка за една китайка, дето отиде да воюва, и тя беше хубава. Ама не помня вече как се казваше, отдавна беше…
- А четеш ли приказки? Или мама чете ли ти?… Чела ли ти е като малка?
- Не. На филм са по-хубави.
- А какви книги харесваш?
- Амииии… Чета си учебниците. Всяка вечер, заедно с мама…
- Нямаме много време за книги - намесва се майката, лекичко изчервила се. - С това натоварване и на работа за мен, и в училище за нея, и като учим вечер по два-три часа, вече нямаме сили за четене. Гледаме по някой филм, и заспиваме… - Тя става, прибира чиниите и ги понася към кухнята. - Може ли да ви оставя за мъничко? Само да измия чиниите, че миялната машина е повредена…
- Разбирам ви. Няма проблем, ние с Поли ще се позанимаваме, докато проверявам компютъра. - Нищо осъдително в това да те мачка преумората, и да нямаш време за книги. И аз съм така, а допреди десетина години без поне една нова книга на ден не можех да заспя. Но усещането, че съм по-близо до идеята какво не е наред с детето, не ме напуска. Оглеждам се - върху шкафа отстрани има купчина вестници. Вземам един, отгръщам го на кръстословицата, и измъквам химикалка от чантата си.
- Поли, ще ми помогнеш ли да порешаваме кръстословица, докато чакаме компютърът да стане готов? - Бързо оглеждам кръстословицата. Стандартните кръстословичарски думи, които свикналите с този жанр сигурно вече попълват направо с гръбначния си мозък. Нищо, ще импровизирам:
- Двете имена на бразилска актриса, изпълнителка на ролята на Изаура. - Напрягам ума си; за щастие, по чудо успявам да се сетя. - Започва с “Л”, завършва на “ш”. Поли, сещаш ли се?
- Не. Не я зная. - Тя въздъхва.
Ама съм глупак. Кое осем-деветгодишно дете ще помни имената на актьори? Я да посваля летвата.
- Добреее… Тук има “Приказка от Шарл Перо”. Започва с “Котаракът в”, и има още пет букви за попълване.
Поли мисли известно време, след това отново въздъхва… Случайност?
- Плодът, с който злата вещица се е опитала да отрови Спящата красавица. С шест букви.
Поли най-старателно мисли. Пробва едно-две неща на броене на пръсти, но се отказва. Да не би да има някакво нарушение на паметта?
- Китайска принцеса, преоблякла се като мъж и воювала в китайската армия. С пет букви, започва с “М”.
- Мулан! - изстрелва Поли и направо грейва. - Онази от филма, нали?
- Точно така… По какво принцът издирва избягалата от бала Пепеляшка?
- По обувката! Кристалната, дето ставаше само на нейния крак. И лошите й сестри я пробваха, но не им стана, а само на нея стана, и принцът я позна! И се ожени за нея!
- Благодаря ти. - Правя се, че пиша. Определено и дума не може да става нито за проблем с паметта, нито за ниска интелигиентност… - Името на една от костенурките нинджа, започва с “Д”?
- Донатело! - Поли отново грее от удоволствие.
Малко по малко картината се оформя. Поли може да изброи всички главни героини и герои в няколко известни сапунени сериала и в няколко анимации за деца, най-често многосерийни и нискосъдържателни, да разкаже сюжетите им - и с това светът й свършва. Не знае други градове в България, освен София и Мичурин (била е там на почивка). Нито пък дори един град извън България. Чувала е, че САЩ, Франция и Англия са държави, но няма представа къде са. Всъщност, няма представа, дори детска, и какво е държава. Знае какво е Витоша, но не и какво е Рила или Пирин. За Балкана са учили някакво стихотворение, не може да си го спомни, но помни, че е планина. Някъде. Не знае къде точно.
С ученето положението не е много по-добре. Знае прилично добре утрешния урок, но няма никакъв спомен какво са учили преди седмица. Нито пък разбира защо й е да го помни - нали вече е минало, изпитали са я на него, пак ли ще я изпитват? Чете добре, но пише с ужасни правописни грешки. Повече, отколкото на най-слабите второкласници по мое време. Не, учителката не й се карала. Даже я давала за пример - тя пишела най-добре в класа…
Но най-трагично е положението с приказките - извън изгледаните на филмчета четири-пет не е чела или чувала нито една. И според мен това е най-страшното. Не е могла да научи от тях, че е добре да си верен, а не да предаваш. Че печелят добрите и щедрите, а не силните. Че “красиво” означава не само рокличка или панделка. Че доброто е по-силно от злото, и накрая винаги побеждава, колкото и да е силно злото… Цялата вселена на приказките, цялата им мъдрост и богатство, е минала покрай нея, оставяйки в най-добрия случай дребни прашинки…
- Благодаря ви много, че ме отменихте покрай Поли. - Майката се е върнала от кухнята. - Чух, че сте лекар. Как ви се струва храненето ни?
- Хм… В едно отношение малко непълноценно. - Опитвам се да го кажа с най-приятелски и мек тон. Като добър приятел, който иска да помогне със съвет, а не да критикува.
- Моля ви, кажете! Задължително ще го вземем предвид! - Майката внезапно е загрижена. Слава богу, не конфронтирана.
- Физическата храна е просто идеална. Не познавам специалист, който да може да подбере по-добра. Но ми се струва, че има нужда от малко по-пълноценна диета за ума й.
- Хм? - Жената усеща, че казаното е с най-добри чувства, но някак не успява да го асимилира. Смяната на темата май е била прекалено рязка.
- Блюдата на масата са храна за тялото ни. От нея то се поддържа и изгражда, и ако е качествена, расте здраво и силно, нали? Точно същото е с духовната храна, и личността ни. Духовната храна трябва да е здравословна, силна и достатъчно, за да се поддържа и расте личността ни здрава и силна. Извинявам се за тромавата аналогия…
- О, разбирам ви, разбирам ви! - Очите на майката на Поли направо блесват - къде от желание да научи нещо ново, полезно за детето, къде и от облекчение, че няма да я критикувам. - Препоръчайте ни подходящи неща!
Слава богу, с тази жена може да се говори. Дори с моя подход на слон в стъкларски магазин успях да открехна вратата.
- За нейната възраст най-подходящи са хубавите приказки. Те са вековен концентрат на мъдростта на човечеството, поднесен във вид, идеално смилаем за деца. И личността не затлъстява от тях, колкото повече попие, само е по-добре. Енциклопедии за деца, пътеписи, приключенски неща също са чудесни - но най-пълноценни са приказките. Не само за нея, но и за нас. Аз съм по-голям от вас, но никога не пропускам възможността да препрочета хубава приказка. Така поддържам личността си, точно както фитнесът и аеробиката поддържат тялото. А личността е много по-важна и в бизнеса, и във всекидневния живот, отколкото физиката…
Разменторствах се. Мамка му, кога ще се науча да поднасям нещата в лек и учтив вид? За щастие, майката на Поли е добронамерена, и не е тъп и ограничен човек, ако и също да има нужда от по-силна духовна храна.
- Мислите ли, че ще й помогне? Някои специалисти казват, че приказките са вредни за децата, защото ги откъсват от реалния свят.
- Прекаляването с приказки наистина може да има този ефект. Но за него е нужно детето да се занимава от сутрин до вечер само с тях, и да не се интересува от нищо друго. Надали Поли ще стигне дотам, а и да стигне, винаги могат да се вземат мерки… А иначе, приказките са концентриран опит именно от реалния свят. Те дават в едночасов разказ това, което иначе отнема дори на интелигиентен човек години, за да го разбере от горчив опит на свой гръб.
- Мммм… Май наистина е така. Като се замисля, много важни и ценни неща съм научила точно от приказките, които дядо ми четеше като дете.
- И ако можете, й ги давайте не само като филми, но и като книги. В сравнение с филмите, книгите са като пълнозърнест черен хляб до белия хляб. Иска повече дъвкане, и наглед е непривлекателен - но упражнява челюстите на ума, и го свиква да се справя истински. Да сглобява, да мечтае, да визуализира, да търси смисъла сам, а не да разчита наготово… Да, има и чудесни, мъдри и ценни филми. Но като цяло книгите са по-истинската храна, те упражняват мозъка, развиват го и го поддържат във форма…
Прекъсвам се на средата на думата. Пак се разменторствах.
- А кои книги са хубави? Помня, като ученичка бях чела една книжка за едни италиански ученици, мисля че се казваше “Сърце”, много ми хареса.
- Наистина е чудесна книга. Но може би все пак трябва Поли да мине първо през приказките. Те дават основата, над която книги като “Сърце” надграждат…
Докато пресичам улицата към колата, си мисля - дали не прекалих? Дали не ме взеха за нахално куку? Мисля, че не - все щях да усетя отсянка в отношението.
И ще е добре, ако по някакъв начин започна отново да заделям време за четене на хубави и полезни книги. От много време вече умът ми мързелува, и личността ми мъничко по мъничко изтънява. Време е да ги пораздвижа.
Източник:
gatchev.info
